Преработка и рециклиране на отпадъци
КАКВО Е ОТПАДЪК?
По смисъла на закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, „отпадък” е вещество, предмет или част от предмет, за който няма предварително непосредствено приложение, или от който притежателят желае или е длъжен да се освободи. Вещества, предмети или части от предмети, предадени на специализираните фирми за третиране на отпадъци от собственика или упълномощени от него лица, също се определят като отпадъци до момента, в който възстановените от тях материали или произведената от тях енергия бъдат включени в производствения цикъл.
МАЛКО ИСТОРИЯ И ФАКТИ:
Ако погледнем назад във времето, още в най-древни времена, още праисторическите хора са трупали отпадъци от своята дейност. Когато купчината с боклук ставала твърде голяма, древният човек напускал пещерата и се заселвал в друга. Боклукът е бил проблем и на древните полиси. В Атина, преди 2500 години е създадено първото общинско сметище. През 1388 г. Английският парламент забранява изхвърлянето на отпадъци в реките и канавките. Малко по-късно боклукът извън градските порти на Париж станал толкова много, че пречел на отбраната на града.
По смисъла на закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, „отпадък” е вещество, предмет или част от предмет, за който няма предварително непосредствено приложение, или от който притежателят желае или е длъжен да се освободи. Вещества, предмети или части от предмети, предадени на специализираните фирми за третиране на отпадъци от собственика или упълномощени от него лица, също се определят като отпадъци до момента, в който възстановените от тях материали или произведената от тях енергия бъдат включени в производствения цикъл.
МАЛКО ИСТОРИЯ И ФАКТИ:
Ако погледнем назад във времето, още в най-древни времена, още праисторическите хора са трупали отпадъци от своята дейност. Когато купчината с боклук ставала твърде голяма, древният човек напускал пещерата и се заселвал в друга. Боклукът е бил проблем и на древните полиси. В Атина, преди 2500 години е създадено първото общинско сметище. През 1388 г. Английският парламент забранява изхвърлянето на отпадъци в реките и канавките. Малко по-късно боклукът извън градските порти на Париж станал толкова много, че пречел на отбраната на града.
ВИДОВЕ ОТПАДЪЦИ
Според произхода си отпадъците се делят на няколко основни групи: производствени, опасни, строителни и битови.
БИТОВИ ОТПАДЪЦИ са тези, които се получават в жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват отпадъци и от търговски обекти, занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите;
ПРОИЗВОДСТВЕНИ ОТПАДЪЦИ са тези, образувани в резултат на промишлена, занаятчийска, селскостопанска и обслужваща дейност на физически и юридически лица;
ОПАСНИ ОТПАДЪЦИ са тези, чиито състав, количество и свойства създават риск за човешкото здраве и околната среда и са определени като такива според Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане. Те влияят върху околната среда и организмите като предизвикват увреждания на различните органи и системи на човека. При разделното им събиране за рециклиране или компостиране, е необходимо да се подхожда особено внимателно, за да не бъдат допуснати дори и в малки количества опасни за здравето примеси. Тежките метали, като олово и кадмий се концентират в пепелта или в остатъците след изгарянето, което налага специалното им третиране в последствие.
СТРОИТЕЛНИ ОТПАДЪЦИ са тези, получени в резултат на строителната дейност на строителните площадки, както и такива от разрушаване или реконструкция на сгради и съоръжения
СЕЛСКОСТОПАНСКИ ОТПАДЪЦИ са такива, които се отделят от селскостопанската дейност.
РЕЦИКЛИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ
Рециклирането е дейност за възстановяване или възобновяване на суровинни свойства. Голяма част от отпадъците представлява ценна суровина и може да бъде върната обратно в производствения процес или пък да ѝ се намери друго приложение.
Термично третиране на отпадъците: с цел използване на потенциалната им енергия и намаляване на обема им. То може да бъде чрез изгаряне (в инсинератори), пиролиза, газификация, плазмено хидриране. Общото между тях е високата температура, при която се постига обезвреждане и оползотворяване на отпадъците до енергия и вторични суровини. Перспективното плазмено преобразуване се смята за почти безотпадно. Отпадъците се превръщат в плазма при температура от 4 000 градуса. Няма изпускане на вредни съединения.
БИОЛОГИЧНО ТРЕТИРАНЕ
Компостиране (аеробно) и биогазификация (анаеробно) разграждане на органичните отпадни продукти. В основата на биологичното третиране са процесите, които протичат при кръговрата и обмяната на веществата в природата с активното участие на микроорганизми.
КОМПОСТЪТ е продукт, получен от естественото разграждане на ботанически и разлагащи се отпадъци, чрез действието на бактерии, гъбички и други организми, което разграждане става при достатъчно наличие на въздух (кислород)
АНАЕРОБНОТО РАЗЛАГАНЕ протича без кислород в затворени реакционни системи. То може да служи за генериране на метан, който се използва като гориво или в химическото производство.
Към биологичното третиране може да бъде отнесен и методът VERMICULTURE. Това е използването на червеи за разграждане на органични материали. Червеят е удивително създание и оказва ефикасна помощ на този, който знае как да го използва.
Многократното използване и рециклирането са дейности, които спомагат за снижаване на употребата на суровини и енергия и намаляват количеството на отделните отпадъци. Рециклирането като процес обхваща събирането на материали и суровини, които след своето преработване могат да бъдат използвани при производството на нови продукти от рециклирания материал.
РЕЦИКЛИРАНЕ ПО МЕТОДА „ОКСАЛОР”:
Той е относително нов и се смята за почти безотпаден. Метали, пластмаса, стъкло и органичен боклук се разделят в самия завод, раздробяват се и се преработват отделно. След отстраняване на вредните съставки, отпадъците се връщат обратно в нов технологичен процес, където тече обработка с минерали, негасена вар и изсушаване при 105 градуса по Целзий. Получава се продукт под формата на почвени подобрители (торове). Методът дава възможност да се произвежда и минерално дизелово гориво от остатъчните продукти. Тук няма отделяне на вредни газове.
ИКОНОМИКИ НА РЕЦИКЛИРАНЕТО
Днес, движеща сила в изграждането на рециклиращи икономики е намаляването на разходите за депониране. Рециклирането само по себе си струва пари, но събирането и рециклирането на един тон рециклируеми материали е много по-икономично от депонирането на един тон отпадък. Враг на рециклирането са евтините сметища и изгарянето.